Валута: BGN
  • USD
  • EUR
  • BGN
Приятно пазаруване!
Филтри

Категории с падащо меню

Ароматерапия

виж продуктите >>

Още в Древен Египет и Месопотамия е било известно мощното лечебно действие на натуралните масла, извлечени от цветове, листа, корени, стъбла, кора и други части на растенията.Ароматерапията е дял от алтернативната медицина и самостоятелен клон от фитотерапията, който използва естествените аромати на растенията за облекчение на симптоми на различни болести, а понякога дори и за пълното им отстраняване. Екземпляри от редица етерични масла са намерени в много древни постройки, а някои от тях даже са споменати в Библията (смирна, касия, нард, тамян).

 

За баща на ароматерапията се счита френският химик Рене Маурис Гатефос (Rene-Maurice Gattefosse), който през 1928г. получава изгаряния по лицето и ръцете след експлозия в лабораторията, в която работи. Химикът нанася лавандулово масло върху раните си и установява, че те зарастват бързо и без образуване на белези. Това стимулира Гатефос да изследва съставките и действието на лавандулата и други етерични масла върху човешкия организъм.

 

Многообразни са веществата, които се съдържат в растенията - неорганични соли, въглехидрати, белтъци, антрахинони, флавоноиди, сапонини, алкалоиди, гликозиди. Основното вещество, което обаче представлява интерес за ароматерапията е етеричното масло, което се съдържа в тях. Освен за профилактика, то е подходящо и за облекчаване на редица състояния като скованост в мускулите, кожни раздразнения, главоболие, проблеми със сексуалната функция, нарушения в съня, стрес, страхови състояния, депресия и други нервни разтройства. Счита се, че основното действие на маслата е стимулиране на мозъчната функция, повишаване на когнитивните функции и подобряване на настроението. 

 

Напоследък се говори все повече за предимствата на ароматерапията в борбата с различни бактериални и вирусни заболявания. През 1413г. по време на избухналата епидемия от бубонната чума група крадци са заловени да извършват грабежи в домовете на починалите от болестта хора. Фактът, че те са останали незасегнати от силно заразната инфекция събужда интереса на редица лекари, чиито опити за създаване на средство за предпазване от чумата са се оказали неуспешни. Оказва се, че крадците са втривали върху своите ръце, чело и уши масло от пет вида етерични масла - карамфил, розмарин, канела, лимон и евкалипт. Тази комбинация е позната и до днес в борбата с инфекциозните заболявания, предавани по въздушно-капков път. Изследвания, проведени в щатския университет в Юта през 1997г. доказват силното антимикробно действие на петте съставки. Десет минути след разпръсването на етеричните масла в затворено помещение се установява понижаване на количеството на Micrococcus luteus с 82%, Pseudomonas aeruginosa с 96% и Staphylococcus aureus с 44%.


Безспорно доказателство за лечебното действие на ароматерапията са т.нар. ароматограми, които са аналогични на класическите антибиограми, използвани в микробиологията. При тях определен бактериален вид или гъба се посяват върху среда, която е благоприятна за развитието на този микроорганизъм и при нормални условия той прораства и образува колонии от няколко часа до няколко дни. Среда, в която обаче е добавено малко количество етерично масло, не се наблюдава поява и растеж на съответния бактерий или гъба. Това се обяснява антибактериалните и антимикотичните свойства на веществата, използвани в ароматерапията.

 

Действието на маслата се обяснява с носната лигавица, която участва в обонянието на човек чрез изпращане на нервни импулси до лимбичната система – това е мястото, отговорно за настроението, запаметяването и инстинкта за самосъхранение. Смята се, че именно тук се обработва информацията, получена от лигавицата на носа чрез обонятелните нерви. Тъй като всеки човек има различно обоняние и различни представи за възприетия мирис, ароматерапията също действа индивидуално на различните хора. Многообразните активни съставки, които съдържа всяко едно етерично масло, играят роля за неговото специфично терапевтично действие върху организма. Сред тях са метилсалицилат, евгенол, бизаболол, ментол, фенилетанол, тимол, линалол, линалацетат и др.

 

Едни от най-широко употребяваните в практиката етерични масла и тяхното приложение са представени по-долу:

 
Лавандулата проявява успокоително, антисептично, противовъзпалително и диуретично действие. Подходяща е употребата му при простуда, грип, мигрена, астма, депресия и различни заболявания и наранявания на кожата като акне, алергии, екзема, псориазиз, рани, обриви.

Лайката има аналгетично, антисептично, антибиотично и противовъзпалително действие, използва се при различни кожни проблеми, за облекчаване на менструални проблеми и при менопауза. Тя оказва успокоително и антидепресивно действие върху нервната система и повишава настроението. Доказана е и способността на маслото да стимулира функциите на черния дроб и жлъчката, както и да регенерира клетките. Познати са два вида лайка - немска и римска, които имат известни различия в своето действие. Римската е подходяща за промивка на устната кухина при болезнено поникване на зъби, абсцеси, възпаления на гърлото и сливиците, а немската се предпочита при възпаления на пикочната и на храносмилателната система, колики и диарии.

Лимон – подобрява концентрацията и настроението. Маслото се прилага още при акне, артрит, целулит, главоболие, висока температура, проблеми с храносмилането, циркулацията на кръвта и кожата. Доказано е, че лимонът повишава имунитета и предпазва от различни инфекциозни заболявания.

Евкалипт – маслото проявява антисептични, антиспазмолитични и диуретични свойства. Тъй като намалява обема на носната лигавица, употребата му се препоръчва при различни заболявания на дихателната система. Евкалиптът има охлаждащо действие, поради което проявява дезодориращи свойства и спомага за намаляване на мускулната болка. Маслото се употребява широко като стимулант, за повишаване на концентрацията и лечение на мигренозни пристъпи.

Жасмин – чрез антидепресивното и седативното си действие води до намаляване на стреса и напрежението. Маслото повишава либидото и улеснява раждането, а според някои терапевти лекува пристрастявания от различен характер. Подобно на евкалипта, жасминът се прилага и при проблеми с дихателната система.

Роза не е случайно, че българското розово масло е толкова популярно по целия свят. Употребата му се препоръчва при различни сърдечни, дихателни и храносмилателни смущения и нарушения в циркулацията на кръвта. Маслото е подходящо още при депресия, безпокойство и проблемна кожа. Доказано е и неговото бактерицидното действие.

Лимонена трева – маслото е подходящо при коса, склонна към омазняване, а също така при целулит и лесна уморяемост. Успешно се комбинира с арганово масло.

Розмарин – маслото стимулира способността за запаметяване и съсредоточаване. То подобрява функцията на черния дроб, жлъчката, дихателната и храносмилателната система. Доказано е и действието му при различни болкови състояния като синузит, мигрена, мускулна болка, главоболие, артрит. Розмаринът може да се използва под формата на шампоан за подсилване растежа на косата.

Аргановото масло е познато още като „течно злато”. Използва се за хидратиране на кожата, подобряване на нейната еластичност и изглаждане на бръчките. Маслото притежава антиоксидантни свойства и свързва свободните радикали, като по този начин подмладява кожата и забавя нейното стареене. Подходящо е още при проблеми с храносмилането, артрит, ревматизъм, отслабен имунитет, чупливи нокти, изтощена и цъфтяща коса.

Начина на приложение на етеричните масла е много разнообразен и зависи от резултатите, които човек цели да получи от тях.

1.Масаж на цялото тяло – етеричните масла могат да бъдат втривани върху кожата чрез масажни движения, при което бързо попадат в кръвоносната система и оказват цялостно благоприятно действие върху функциите на организма. Те са напълно безопасни и могат да се прилагат дори при кърмачета. Създадени са масла, предназначени за локално приложение върху участъци, засегнати от стрии, целулит, както и при затлъстяване.

2.Инхалиране – вдишването е друг начин на въвеждане на маслата в организма чрез дихателните пътища и се прилага в случаите, в които те се намират в летливо състояние. Подходящо е при различни инфекциозни заболявания, предавани по въздушно-капков път като грип, ларингит, бронхит, фарингит.

3.Маска за коса – ароматерапията от древни времена се използва не само за лечение и профилактика на различни заболявания, но и за разкрасителни процедури. Маслото може да бъде втривано само във върховете на косата при чест цъфтеж или в нейните корени чрез нежни масажни движения, когато тя е изтощена, без блясък и обем, омазнена, изсушена или при различни проблеми със скалпа.

4.Балсам за лице – ароматните масла от арган, лавандула, роза, салвия и други растения подмладяват и освежават кожата на лицето, като я хидратират, подхранват и подобряват нейната еластичност. Поради факта, че балсамите за лице са приготвени изцяло от природни продукти, те са напълно безвредни за кожата и дори могат да се нанасят по 3-4 и повече пъти дневно. Освен за разкрасяване, маслата могат да се прилагат и при лечение на различни кожни проблеми като екзема, брадавици, белези, рани, обриви, синини.

5.Масаж на ходила – прилага се при хронична умора на крайниците, образуване на отоци в тях след дългия работен ден или наличие на разширени вени. Масажът подобрява периферното кръвообращение в ходилата и облекчава болката. Поради приятния си аромат, етеричните масла оказват и дезодориращ ефект, тъй като премахват неприятния мирис от крайниците

6. Масаж в областта на слепоочието, врата, гръдната кост, дланите и ходилата – успешно се прилага при лечение на депресия, стресови състояния, апатия, отпадналост и изтощение. Такива масла са роза, жожоба, иланг-иланг, портокал, сантал, арган и други.

Web Statistics