Валута: BGN
  • USD
  • EUR
  • BGN
Приятно пазаруване!
Филтри

Категории с падащо меню

Лечение на рани

Виж продуктите >>

Раната е нарушение в структура на кожата или друга тъкан в тялото, получена в резултат на заболяване или инцидент. Тя може да представлява дребна драскотина, ожулване или ухапване от насекоми, но може да бъде и животозастрашаващо състояние – при тежки прободни и прорезни рани, изгаряния и разкъсвания. Особено опасни са дълбоките рани, които не могат да се „затворят“, такива които са продължително кървящи или инфектирани с патогенни микроорганизми. Бактериите лесно могат да попаднат през отвора в кръвоносната система и да разпространят инфекцията в целия организъм – състояние, познато днес като сепсис.

 

Раните, които са повърхности, зарастват лесно без да образуват белези, поради способността на най-горния слой на кожата да се регенерира. Пенетриращите рани засягат не само епидермиса, но и дермата (понякога подкожието, мускулната тъкан и вътрешни органи). Такива са прорезните, прободните рани, ухапванията от животни и др. Заздравяването им зависи от тяхната локализация, размер, засегнати тъкани и други фактори. Усложнените рани са най-тежката форма на нарушена цялост на кожата, защото са предпоставка за поява на различни вторични усложнения.

 

Много важно действие, което трябва да се предприеме веднага след разраняването на кожата, е спирането на кървенето. Това става чрез оказване на силен натиск върху засегнатото място в продължение на поне 5 минути. Ако кървенето не спре след това, пострадалият задължително трябва да потърси медицинска помощ. Тежки последици при кървящите рани се наблюдават, ако раненият има наследствен дефект в системата на кръвосъсирване, което може да доведе до тежка кръвозагуба и смърт в рамките на минути.

 

Инфекциозни усложнения

 

При обработката на рани, лекуващият задължително трябва да работи със стерилизирани инструменти, да е дезинфекцирал своите ръце и да използва предпазни ръкавици. В противен случай раната може да бъде замърсена с патогенни микроорганизми, които да намерят подходящи условия за своето развитие в нея и да предизвикат по-тежки състояния чрез отделящите се от тях токсини. Някои бактерии са пригодени за живот не само в човешкия организъм, но и в почвата. Това са т.нар. анаеробни микроорганизми, които лесно могат да попаднат в отворената рана при нейния контакт с почвата (например при катастрофа) или след порязване на замърсени метални повърхности (убождане с пирон). При наличие на некротизирала тъкан не налага задължителна хирургична обработка на раната, след което пострадалият трябва да бъде ваксиниран срещу Clostridium tetani в случаите, в които е пропуснал задължителната имунизация за период по-дълъг от 5 години или умишлено не се е подложил на такава. Clostridium tetani е грам-положителен бактерий, причинител на тежко протичащото заболяване с възможен летален изход – тетанус. В България ваксинацията срещу този патогенен микроорганизъм е част от задължителния имунизационен календар. Препоръчително в такива ситуации е и инжектирането на пострадалия с противотетаничен серум, който да неутрализира токсичното действие на бацила и да създаде пасивен имунитет в организма. Замърсените рани е необходимо да бъдат третирани и с антибиотици, към които микроорганизмът е чувствителен и срещу които не проявява резистентност. Вирусните инфекции също може да усложнят състоянието на пострадалия. Причината е, че ухапванията от бездомни кучета или различни диви животни крие риск от развитие на бяс, поради факта, че в слюнката им може да съдържа вирусът Rhabdovirus, който лесно да проникне в организма и по нервите да достигне до централната нервна система. Единственото лечение при развитието на това смъртоносно заболяване е поставянето на противобясна ваксина, но не по-късно от 4-5 дни след ухапването.

 

Почистване и превързване на раната

 

Почистването и превързването на раните е много важен етап в тяхното заздравяване и в предпазването на организма от развитие на инфекция. Почистването на рана, която е инфектирана, трябва се извърши внимателно със стерилен тампон, напоен с антисептик, а мъртвата тъкан при необходимост да бъде отстранена със скалпел. Превръзките участват пряко в процеса на заздравяване на раната, тъй като от една страна я предпазват от навлизане на микроорганизми, а от друга я поддържа чиста. Изборът на правилна превръзка зависи от много фактори като: размер, дълбочина и разположение на раната, наличие на ексудат, некроза, кръв, гной, гранулационна тъкан. Освен защитна, съвременните превръзки имат и терапевтична функция. Те биват хидратиращи, когато предпазват раната от загуба на вода и прекомерно изсушаване или адсорбиращи в случаите, в които поемат част от отделената от раната течност (ексудат). Специфична характеристика на съвременните превръзки е тяхната способност да пропускат кислород, въглероден диоксид и водни пари и по този начин да ускорят възстановяването на кожата. За да се предотврати инфектирането на раната, смяната на превръзките трябва задължително да се осъществява в асептични условия при предварителна дезинфекция на ръцете и използване на предпазни ръкавици.

 

Как да разберем, че раната се е инфектирала?
 

Ако раната се е инфектирала в процеса на лечение (например от мръсни ръце или превръзки) някои типични признаци може да подскажат за началото на развитието на инфекциозния процес. Условно тези прояви могат да се разделят на местни (такива, които се развиват в и около раната като: зачервяване, подуване, затопляне, болка, неприятен мирис, изтичане на течност или гной) и общи (отпадналост, температура, левкоцитоза). Болката в някои случаи може да бъде контролирана с локални обезболяващи кремове, което обаче не изключва задължителната консултация с лекуващия лекар. Гореизброените признаци може да се появят дори и след вече започнато антибиотично лечение и е знак, че това лекарствено средство не е достатъчно ефективно, поради резистентност на микроорганизма, което налага замяната му с друг медикамент. Обикновено инфекциозните усложнения са резултат от действието на един патогенен бактерий върху кожата, но понякога в този процес може да участват два или повече микроорганизма.

 

Диабетът и раните

 

Едно от най-често срещаните усложнения на тази коварна болест е т.нар. диабетно стъпало. Според данни на Американската диабетна асоциация това състояние се развива при около 15% от всички болни и е резултат от комбинацията на множество фактори. Деформацията на стъпалата и задебеляването на стената на малките кръвоносни съдове нарушава оросяването и доставката на кислород. Чувствителността в тази област също е значително понижена, поради което диабетиците са предразположени към образуване на малки рани, язвички и мазоли най-често на стъпалото, които зарастват трудно, лесно се инфектират с патогенни микроорганизми и крайният резултат е развитие на гангрена. Изходът от това тежко усложнение на диабета обаче не винаги е ампутация на крайника. Язвата може да заздравее напълно, ако нейното обгрижване започне на време чрез специално създадени за целта превръзки, които да защитят раната от замърсяване и навлизане на микроорганизми. Те съдържат слой, който е пропусклив за въздуха, но не и за вода и бактерии, както и слой, който адсорбира отделящата се течност от раната. Болният трябва да почиства раната ежедневно и да избягва ходенето бос, докато тя не заздравее.

 

В колкото по-напреднала възраст се намира пациентът, толкова по-бавно зарастват раните. Промените в плазменото ниво на водата и протеините, забавеният метаболизъм, състоянието на сърдечно-съдовата система и пониженият имунитет са основните фактори, които допринасят за по-бавната регенерация на клетките. Някои минерали и витамини (A, B, C) стимулират синтеза на основния белтък в кожата – колаген. Затова пълноценното хранене, особено при хора със заболявания на кръвоносната система, диабет, приковани на легло, е от първостепенно значение за бързото заздравяване на раните.

 

 

 

 

Web Statistics