Валута: BGN
  • USD
  • EUR
  • BGN
Приятно пазаруване!
Филтри

Категории с падащо меню

Пиоглитазон Сановел 45 mg таблетки / Pioglitazone Sanovel 45 mg tablets

Пиоглитазон Сановел 45 mg таблетки /

Pioglitazone Sanovel 45 mg tablets

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА (САМО ЗА МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ):

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Пиоглитазон Сановел 45 mg таблетки /

Pioglitazone Sanovel 45 mg tablets

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 45 mg пиоглитазон (pioglitazone) (като хидрохлорид). Помощни вещества:

Всяка таблетка съдържа 113,61 mg лактоза монохидрат (вж, точка 4.4),

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6,1,

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетки

Таблетките са бели до кремави на цвят, кръгли* плоски и имат надпис "45" от едната страна,

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4,1 Терапевтични показания

Пиоглитазон е показан като втора или трета линия лечение на захарен диабет тип 2, както е описано по-долу:

като моиотерапня

на възрастни пациенти (особено такива с наднормено тегло), неадекватно контролирани е диета и физически упражнения, при конто прилагането на метформин е неподходящо* поради наличието на противопоказания или непоносимост,

като двойна перорал на терапия в комбинация с

метформин на възрастни пациенти (особено такива с наднормено тегло) с недостатъчен гликемичен контрол, независимо от приложението на максималната поносима доза при монотерапия с метформин

сулфанилурейно производно, само при възрастни пациенти, които са показали непоносимост към метформин или* при които метформин е противопоказан, с недостатъчен гликемичен контрол, независимо от приложението на максималната поносима доза при монотерапия със сулфанилурейно производно,

като тройна перорал на терапия в комбинация с

метформин и сулфанилурейно производно при възрастни пациенти (особено такива с наднормено тегло) с недостатъчен гликемичен контрол, независимо от двойната перорална терапия,

Пиоглитазон е показан за комбиниране с инсулин при захарен диабет тип 2 при възрастни пациенти с недостатъчен контрол на гликемията при лечение с инсулин, при които метформилд. неподходящ поради съществуващи противопоказания или непоносимост (вж, точка 4.4)

След започване на лечение с пиоглитазон, пациентите трябва да бъдат прегледани 6 месеца* за да се лрецени дали отговорът към лечението е задоволителен (налр, намр J HbAlc), При пациенти, които не показват задоволителен отговор в приложението...трябва да се преустанови. С оглед на потенциалните рискове при продължително лечение, предписващите лекари трябва да потвърдят при последващи рутинни прегледи» че ползата от лечението с пиоглитазон се запазва (вж. точка 4.4).

4.2 Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Лечението с пиоглитазон може да започне с 15 mg или 30 mg веднъж дневно. Дозата може да бъде повишена до 45 mg веднъж дневно.

При комбиниране с инсулин» текущата доза на инсулин може да бъде запазена при започване на лечение с пиоглитазон, Ако пациентите съобщят за хипоглнкемия, дозата на инсулина трябва да бъде намалена.

Специални популации

Старческа възраст

Не се налага промяна на дозировката при пациенти в старческа възраст(вж. точка 5.2), Лекарите трябва да започнат лечението с най-ниската възможна доза и да увеличават дозата постепенно, особенно когато пиоглитазон се използва в комбинация с инсулин (вж. точка 4,4 Задръжка на течности и сърдечна недостатъчност).

Бъбречно увреждане

Не се налага промяна на дозировката при пациенти с нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс > 4 ml/min) (вж. точка 5.2), Поради липсата на информация относно приложението при пациенти на диализа» пиоглитазон не трябва да се използва от тези пациенти,

Чернодробно увреждане

Пиоглитазон не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно у вреждане (вж. точка 4.3 и

4.4).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Pioglitazone Sanovel при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Таблетките пиоглитазон се приемат перорално веднъж дневно със или без храна, Таблетките трябва да се поглъщат с чаша вода.

4.3 Протк вол оказан кя

Пиоглитазон е противопоказан при пациенти с:

свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества сърдеч на недостатъч ност ил и анам неза за сърдеч на недоетать чност (N YHА чернодробно нарушение диабетна кетоацидоза

наличен рак на пикочния мехур или анамнеза за рак на пикочния мехур неизследвана макроскопска хемату рия

Задържане на течности и сърдечна недостатъчност    

Пиоглитазон може да причини задържане на течности, което да влоши или ускори появата на сърдечна недостатъчност. Когато се лекуват пациенти с поне един рисков фактор за развитие на застойна сърдечна недостатъчност (например предшестващ миокарден инфаркт или симгггоматична коронарна болест или старческа възраст) лекарят трябва да започне лечение с най- ниската възможна доза и постепенно да увеличи дозата, Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, повишаване на теглото или оток; особено тези с намалени сърдечни резерви. Има постмаркетингови съобщения за случаи на сърдечна недостатъчност при комбинираното приложение на пиоглитазон н инсулин при пациенти, с предшестваща сърдечна недостатъчност. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци н симптоми на сърдечна недостатъчност, наддаване на тегло и отоци, когато пиоглитазон се прилага в комбинация с инсулин. Тъй като и инсулин и пиоглитазон са свързани със задържане на течности, тяхната едновременна у потреба може да повиши риска от оток. Пиоглитазон трябва да бъде спрян при всяко влошаване на сърдечното състояние,

Проучваме с краен резултат на сърдечно-съдовн усложнения при пиоглитазон е проведено при пациенти под 75 години със захарен диабет тип 2 и съществуваща преди това макроангиопатия. Към провежданата антидиабетна и сьрдечно-съдова терапия е добавен пиоглитазон или плацебо в продължение на до 3,5 години, Това проучване показва увеличение на съобщенията за сърдечна недостатъчност, въпреки че това не води до повишена смъртност в това проучване,

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст, комбинираната употреба с инсулин трябва да се обмисля с внимание поради повишен риск от сериозна сърдечна недостатъчност,

С оглед на рискове, свързани с възрасггга (особено рак на пикочния мехур, фрактури и сърдечна недостатъчност), при пациенти в старческа възраст трябва внимателно да се обсъди съотношението полза-риск преди и по време на лечението,

Рак на пико чнш мехур

Случаи на рак на пикочния мехур са съобщавани по често мри мета-аналиа от контролирани клинични изпитвания с пиоглитазон (19 случая от !2 506 пациенти, 0,15%) в сравнение с контролните групи (7 случая от 10 212 пациенти, 0,07%) HR=2,64 (95% Cl 1J 1-6,31, РК),029).

След изключване на пациенти, при които експозицията на изпитваното лекарство при поставяне на диагнозата рак на пикочния мехур е била по-малко от една година, е имало 7 случая (0,06%) на пиоглитазон и 2 случая (0,02%) в контролните групи, Наличните епидемиологични данни предполагат също леко повишен риск от рак на пикочния мехур при пациенти с диабет, лекувани с пиоглитазон, особено при пациенти, лекувани с най-голяма продължителност и с най-високите кумулативни дози. Не може да се изключи възможен риск след краткотрайно лечение.

Преди започване на лечение с пиоглитазон трябва да бъдат оценени рисковите фактори за рак на пикочния мехур (рисковете включват възраст, анамнеза за тютюнопушене, излагане на някои професионални или химиотерапевтичниагенти, напр, циклофосфамид, или предхождащо лъчелечение а тазовата област). Всяка макроскопска хематурия трябва да бъде изследвана преди да се започне лечение с пиоглитазон

Пациентше трябвала бъдат посъветвани да се обърнат незабавно към своя лекар, на лечението се появят макроскопска хематурия или други симптоми като дизури позиви за уриниране. 

По време на пост-маркетинговия период са докладвани редки случаи на хепатоцелуларна дисфункция (вж, точка 4.8). Ето защо, се препоръчва пациентите лекувани с пиоглитазон да подлежат на периодичен контрол на чернодробните ензими, Чернодробните ензими трябва да бъдат проверени преди началото на лечението с пиоглитазон при всички пациенти. Лечението е лмолштазон не трябва да бъде започвано при пациенти с повишени изходни нива на чернодробните ензими (ALT > 2,5 пъти спрямо границите на нормата) или в случай на каквито и да е данни за чернодробно заболяване.

След започване на лечението с пиоглитазон, се препоръчва периодично проследяване на чернодробните ензими въз основа на клиничната преценка, В случай на повишаване нивата на ALT до 3 пъти над горната граница на нормата по време на лечението с пиоглитазон, нивата на чернодробните ензими трябва да бъдат преоценени възможно най-бързо, Ако нивата на ALT останат > 3 пъти над горната граница на нормата, лечението трябва да бъде преустановено. Ако някой от пациентите развие симптоми, предполагащи чернодробно нарушение, които може да включват необяснимо гадене, повръщане, коремна болка, умора, внорексия и/илн тъмна урина, чернодробните ензими трябва да бъдат проверени. Решението за продължаване на лечението на пациента с пиоглитазон трябва да бъде взето въз основа на клиничното състояние, до получаване на резултатите от лабораторните изследвания, При появата на жълтеница, лечението с този лекарствен продукт трябва да бъде преустановено.

Повишаване на теглото

По време на клиничните проучвания с пиоглитазон са получени данни за свързано с дозата повишаване на теглото, което може да се дължи на натрупване на мазнини, а при някои случаи да се съчетае със задържане на течности. При някои случаи увеличението на теглото може да бъде симптом на сърдечна недостатъчност, поради което е необходим строг контрол на телесното тегло. Спазването на диета е чаегог лечението при пациентите с диабет. Те трябва да бъдат съветвани да спазват стриктно диетата, включваща контрол на калориите,

Хематология

По време на лечението с пиоглитазон е наблюдавано слабо понижение на средния хемоглобин (4% относителна редукция) и хематокрита (4,1% относителна редукция), отговарящи на хемодилуция. Подобни промени са наблюдавани и при пациентите лекувани с метформин (хемоглобин 3-4% и хематокрит 3,6-4,1% относителна редукция) и в по-малка степен със сулфанилурейно производно и инсулин (хемоглобин 1-2% и хематокрнт 1-3,2% относителна редухция) по време иа сравнителните контролирани проучвания с пиоглитазон,

Хипогликемш

Като последица от увеличената чувствителност към инсулин при пациенти, които приемат пиоглитазон в двойна или тройна перорална терапия със сулфанилурейно производно, или двойна комбинация с инсулин има опасност от развитие на доза-зависнмахипогликемия, поради което може да бъде необходимо да се намали дозата на сулфанилурейното производно или инсулина,

Нарушения на очите

Съобщения от постмаркегинговня период на новопоявен или влошен диабетен макуларен едем с намалена зрителна острота, са съобщени за тиазолиднндионите, включително пиоглитазон от тези пациенти са съобщили за съпровождащ периферен едем, Не е ясно дали има д| връзка между пиоглитазон и макуларен едем, но предписващите трябва да бъдагг бд| възможена поява на макуларен едем, в случай, че пациентът съобщи за нарушения острота, трябва да се предприеме съответна консултация с офталмолог.

Други

При сборен анализ на нежелани реакции като фрактури на костите от рандомнзиранн, контролирани, двойно-слепи клинични изпитвания при повече от 8 100 лекувани с пиоглитазон и 7 400 лекувани пациенти със сравнителен продукт в продължение на до 3,5 години, се наблюдава увеличена честота на фрактури на костите при жеки.

Фрактури се наблюдават при 2,6% от жените, приемащи пиоглитазон, спрямо 1,7% от жените, лекувани със сравнителен продукт, Не се наблюдава увеличение в честотата на фрактурите при лекуваните с пиоглитазон мъже (1,3%) спрямо онези, лекувани със сравнителен продукт (1,5%),

Изчислената честота на фрактури е 1,9 фрактури на ] 00 пациеит-години при жените, лекувани с пиоглитазон, и 1,1 фрактури на 100 лациенг-години при жените, лекуван» със сравнителен продукт. Следователно, установеният при този набор данни за пиоглитазон увеличен риск от фрактури, при жените е 0,8 фрактури на 100 пациент-годиниупотреба,

При 3,5 -годишно проучване на кардиоваскуларния риск (PROactive), 44/870 (5,1%; 1,0 фрактури на 100 паииент-години)от лекуваните с пиоглитазон пациентки претърпяват фрактури спрямо 23/905 (2,5%; 0,5 фракту ри на 100 пациент-години) от пациентките, лекувани със сравнителен продукт, При лекуваните с пиоглитазон мъже (1,7%) не се наблюдаваувеличение на честотата на фрактури спрямо онези, лекувани със сравнителен продукт (2,1%).

Рискът от фрактури трябва да се има предвид при продължител но лечение на жени, лекувани с пиоглитазон.

В резултат на повишаване действието на инсулина* лечението с пиоглитазон при пациенти с поликистоза на яйчниците може да доведе до възобновяване на овулацията, При тези пациенти е налице риск от забременяване. Пациентите трябва да бъдат предупредени за този риск и а случай, че пациентката желае да забременее или настъпи бременност, то лечението трябва да бъде преустановено (вж. точка 4.6),

Пиоглитазон трябва да се използва предпазливо при едновременно приложение на цитохром Р450 2С8 инхнбиторн(напр. гемфиброзил)или иидуктори(напр. рифампишш). Глякемичният контрол трябва внимателно да се следи. Трябва да се има пред вид адаптиране на дозата на пиоглитазон в рамките на препоръчваната дозировка или да се обсъдят промени в лечението на диабета (вж. точка 4,5),

Таблетките Pioglitazone Sanovel съдържат лактоза монохидрат и не трябва да се прилагат при пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глтокозо- галактозна малабсорбция,

4,5 Взйимодействпес други лекарствени продукти и другн форми на взаимодействие

Проучванията върху взаимодействията, показват, че пиоглитазон няма значим ефект върху фармакокинетиката или фармакодинамиката на дкгоксин, варфарш, фенпр&хумон и метформин. Едновременният прием на пиоглитазон със сулфанилурейно производно не повлиява фармакокинетиката на сулфанилурейното производно. Проучванията при хора, не предполагат индукция върху основните индуциращи цитохром Р450, изоензими 1 A, 2С8/9 и ЗА4, In vitro проучванията не показват инхибиране на нито един от подтиповете на цитохром Р450,

Взаимодействия със субстанции метабол изпрани от тези ензими, като например контрацептиви, циклоспорин, блокери на калциевите канали и KMGCoA редукгазни инхибитори, не се очакват.

Съобщено е, че едновременното приложение на пиоглитазон с гемфиброзил (инхибит^^^нЦИя^^ цитохром Р450 2С8) е довело до 3-кратно повишаване на площта под кривата

пиоглитазон, Тъй като има потенциална възможността увеличаване на нежелан и   

свързани с дозата, може да е необходимо намаление на дозата на пиоглитазон,   

заедно с гемфибрознл, Гликемнчният контрол трябва внимателно да се следи

Едновременното приложение на пиоглитазон с рифампицин (индукгор на цитохром Р450 2С8) е довело до намаляване на площта под кривата (AUC) на пиоглитазон с 54%, Може да е необходимо да се повиши дозата на пиоглитазон, когато се прилага заедно с рифампицин. Гликемичният контрол трябва внимателно да се следи (вж. точка 4,4).

4.6 Фертилнтет, бременност и кърмене

Няма достатъчно данни за определяне на безопасността на пиоглитазон по време на бременност прн човека, При проучвания при животни е наблюдавано ограничаване развитието на плода при приложение на пиоглитазон. Това може да се дължи на действието на пиоглитазон за намаляване на хиперинсулинемиятапри майката н повишаване на инсулиновата резистентност възникваща по време на бременността, като по този начин се намалява наличието на метаболитни субстрати за развитието на плода. Значението на този механизъм при хората не е ясно и пиоглитазон не трябва да се прилага по време на бременност.

Кърмене

Пиоглитазон преминава в кърмата при кърмещи плъхове, Не е известно, далн пиоглитазон се отделя в човешката кърма. Ето зашо, пиоглитазон не трябва да се прилага при кърмещи жени.

Фертили/пет

При изпитвания върху животни не е установен ефект върху копулацията, забременяването н индекса на фертшштета,

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Pioglitazone Sanovel не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране н работа с машини. Въпреки това пациентите, при които се проявяват зрителни нарушения, трябва да бъдат внимателни при шофиране или работа с машини.

4.8 Нежелани лекарствени реакцнн

Нежеланите реакции наблюдавани по-често (> 0,5%) спрямо плацебо и не представляващи отделни случаи при пациентите приемащи пиоглитазон по вре.че ма двойно-слепн проучвания са представени по-долу, според системно-органната класификация по MedDRA и гяхната абсопютна честота. Честотата е определена по следния начин: много чести (> 1/10); чести (> 1/100 до < 1/Ю); нечести (> 1/1 000 до< 1/100); редки (> 1/10 000 до< 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброявате низходящ ред по отношение на тяхната честота и сериозност.

Нежелана Честота на нежеланите реакции на пиоглитазон при различни

реакция    терапевтични режими

Комбинирана терапия

Монотерапия  с метформин и сулфанклурейно производно е метформин с инсулин

със сулфонилурейно производно

Инфекции и инфестацин

инфекция на горните дихателни пътища

Нарушения на кръвта и лимфката система

Нарушения на метаболизма и храненето

1хипогликемия

много чести

повишение на апетита

Нарушения на

нервната

система

чести

хилоестезия

главоболие

чести

нечести

чести

замайване

безсъние

нечести

нечести

нечести

нечести

нечести

Нарушения на очите

йрителни

нарушения1

чести

чести

нечести

с неизвестна честота

с неизвестна честота

с неизвестна честота

макуларен едем

с неизвестна честота

с неизвестна честота

Нарушения на ухото н лабиринта

вертиго

нечести

Сърдечни

нарушения

чести

сърдечна недостагъчност5

Нежелана

реакция

f Честота на нежеланите реакции на пиоглитазон при различни терапевтични режимн

      Монотерапия Комбинирана терапия

            с метформин  със

сулфонилуре

йно

производно

L    сметформин н

сулфаиидуре

йно

производно    с инсулин

Неоплазми - доброкачествен и, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)    

рак на пикочния мехур   нечести нечести i £ечести н  е чести Нечести

Респираторни, гръдни и мед настинал ни нарушения

диспнея                чести

Стомашнси

чревни

нарушения    

флатуленция  нечести     чести   S

Нарушения на кожата н подкожната гъкак     

изпотяване                 нечести    

Нарушения на мускулно- скелетиата система и съедннителната тъкан   

фрактури на

костите5   чести   чести   чести   ЧССТИ     чести

артралгия       чести         чести   чести

болки в гърба                         чести

Нарушения на бъбреците н пикочните пътища    

хематурия       чести              

глюкозурня                нечести          

протеинурия              нечести          

Нарушения на възп роиз водите лната система н гърдата    

еректилна чести

Нежелана

реакция    Честота на нежеланите реакции на пиоглитазон при различни терапевтични режими

      Монотерапня Комбн н и раи а терап ня

            с метформин  със

сулфоннлуре

йно

производно    с метформин и

сулфакилуре

йно

производно    с инсулин

дисфункиия                          

Обшн

нарушения и ефекти на мястото на приложение  

зток                             много чести

умора              нечести          

Изследвания 

Повишено

геглото5   чести   чести   чести   чести   чести

повишена

креатин

фосфокиназав

кръвта                   чести  

повишена лактат дехндрогеназа                  нечести          

повишена

аланин

аминотрансфе-

раза*   с неизвестна честота с неизвестна честота с неизвестна

честота     с неизвестна честота с неизвестна честота

1 Зрителни нарушения са съобщавани главно в началото на лечението и са свързани с промените в кръвната глюкоза поради временната промяна в тургура и рефракцнонния индекс на лещата, наблюдавани и при другите хипогликемични средства,

1,Оток е съобщаван при 6-9% от пациентите лепвани с пиоглитазон над една година по време на контролирани клинични проучвания, Честотата на отока при сравнителните групи (сулфанилурейно производно, метформин) е била 2-5%, Случаите с оток като цяло са били леки до умерени и обикновено не са налагали прекратяване на лечението,

3 По време на контролирани клинични проучвания, честотата на случаите със сърдечна недостатъчност при лечението с пиоглитазон е била същата както тази при плацебо, метформин и сулфаннлурейната групи на лечение, но се увеличава, когато се прилага комбинирано лечение с инсулин, В проучване с краен резултат за усложнения при пациенти с предшестваща макроангиопатия, честотата на тежката сърдечна недостатъчност е 1,6% по-висока при пиоглитазон, отколкото при плацебо, когато се добавя към лечение, в което е включен инсулин. Въпреки това в това проучване не се наблюдава повишена смъртност. При пускането на пазара на пиоглитазон, рядко са докладвани случаи на сърдечна недостатъчност, но е по-често, когато се прилага в комбинация с инсулин или при пациенти с анамнеза за сърдечна недостатьчност.

Извършен е сборен анализ на нежелани реакции като фрактури на костите от рацадод?нр2ППг>, контролирани, двойно-слепи клинични изпитвания при повече от 8 100 пациент} пиоглитазон групи и 7 400 пациенти от лекуваните със сравнителен продукт гр; продължителност на лечението до 3,5 години. Увеличена честота на фрактури приемащите пиоглитазон жени (2,6%) спрямо онези, лекувани със сравнителен 

Не се наблюдава увеличение в честотата на фрактурите при лекуваните с пиоглитазон мъже (1,3%) спрямо онези, лекувани със сравнителен продукт (] ,5%).

При 3,5-годншното проучване (PROactive), 44/870 (5,1%) от лекуваните с пиоглитазон пациентки претърпяватфрактури спрямо 23/905 (2,5%) от пациентките, лекувани със сравнителен продукт. При лекуваните с пиоглитазон мъже (1,7%) не се наблюдава увеличение на честота на фрактури спрямо онези, лекувайн със сравнителен продукт (2,1%).

5    По време на контролираните проучвания с активен сравнителен продукт средното повишаване на теглото при пиоглитазон, прилаган като монотерапия е би до 2-3 kg за една година. Това е ттодобно на резултатите наблюдавани прн сулфанилурейната група, използвана като активка група за сравнение. В проучванията с комбинирано лечение, пиоглитазон, добавен към метформин водн до средно повишаване на теглото с 1,5 kg за една година, а при добавянето му към сулфанилурейно производно с 2,8 kg. В сравнителните групи добавянето на сулфанилурейно производно към метформин води до средно повишаване на теглото с 1,3 kg, а добавянето на метформин към сулфанилурейно производно - до средно понижение на теглото с 1,0 kg,

6    В клиничните проучвания с пиоглитазон, честотата на повишаване на ALT над три пъти спрямо горната граница на нормата е еквивалентна на тази при групата на плацебо, но по-малка от тази, наблюдавана при групите за сравнение с метформин и сулфанилурейно производно. Средните нива на чернодробните ензими намаляват при лечението с пиоглитазон. По време на постмаркетннговия период са съобщени редки случаи на повишение на чернодробните ензими и хепатоцелуларна дисфункция. Въпреки че в много редки случаи се съобщава за фатален изход, причинно-следствена връзка не е установена,

4.9 Предозиране

При клинични проучвания пациенти са приемали пиоглитазон в дози по-високи от максималната препоръчана доза от 45 mg дневно. Приемът на най-висока доза от 120 mg/дневно за четири дни, последвана от 180 mg/дневно за седем дни не е бил свързан с каквито и да е било симптоми.

Хипогликемия може да възникне при комбинирането със суфонилурея или инсулин, В случай на предозиране трябва да се вземат симптоматични и общи поддържащи мерки.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антидиабетни лекарства, лекарства за понижаване на глюкозата в кръвта, с изключение на инсулини; АТС код: A10BGQ3.

Ефектите на пиоглитазон вероятно са свързани с понижаване на инсулиновата резистентност, Пиоглитазон проявява своето действие чрез активиране на специфични нуклеарни рецептори (пероксизом пролифератор активиран рецептор гама), което води до повишаване на инсулиновата чувствителност на черния дроб, мастните и клетките на скелетната мускулатура при животни. Лечението с пиоглитазон води до понижаване образуването на глюкоза в черния дроб и повишаване на периферното усвояване на глюкозата в случай на инсулинова резистентност.

Наблюдавано е подобрение на гликемичния контрол при пациенти със захарен диабет тип 2, както на гладно, така н след нахранване, Подобряването ма гликемичния контрол е свързано с намаляването както на гладно, така н след нахранване на плазмените концентрации н^1 Клинично проучване с пиоглитазон спрямо гликлазид като монотерапия е удължено^ с цел оценка на времето до появата на неуспех от лечението (определен като появ,

8,0% след първите шест месеца лечение). Анализът на Kaplan-Meier показва по-к появата на неуспех при пацне нтнте лекуван и с гликлазид, в сра в не ние с тези на втората година, гликемичният контрол (определен като НЬА|С< 8,0%) е 

продължил при 69% от пациентите лекуаани с пиоглитазон, в сравнение с 50% от пациентите на гликлазид. При двугодншно проучване при комбинирано лечение сравняващопиоглитазонс гликлазид, добавени към метформин, гдике минният кснтроп измерен като средна промяна спрямо изходните стойности на HbA|D е бил подобен при двете групи на лечение след първата година* Степента на нарушение на НЬА|С през втората година е била по-малка при групата на пиоглитазон в сравнение с гликлазид,

В плацебо контролирано проучване, пациенти с неадекватен контрол на гликемията, въпреки тримесечен период на оптимизиране на инсулин, са рандомизиранн на пиоглитазон или плаиебо за 12 месеца. При пациентите, получаващи пиоглитазон, се наблюдава средно намаление на HbA]tc 0,45% при сравнение о тези продължаващи лечението само на инсулин и намаление на дозата на инсулина в групата лекувана с пиоглитазон,

HGMA анализът показва, че пиоглитазон подобрява функцията на бета клетките, като води и до повишаване на инсулиновата чувствителност. Двегодишни клинични проучвания показват поддържане на този ефект,

По време на едногодишни клинични проучвания, пиоглитазон показва устойчиво клинично значимо понижение на съотношението албум ин/креатинин спрямо изходните стойности,

Ефектът на пиоглитазон (монотерапия с 45 mg vs, плацебо) е проучен в малко 18-седмично проучване прн пациенти със захарен диабет тип 2, Лечението с пиоглитазон е било свързано със значително повишаване на теглото, Висцералната мастна тъкан е значително намалена, като е наблюдавано едно повишаване на екстра-абдоминалната мастна тъкан, Подобни промени в разпределението на мазнините в организма при пиоглитазон са били придружени с подобрение на инсулиновата чувствителност. При повечето клинични проучвания е наблюдавано понижение на общите триглицериди в плазмата и свободните мастни киселини, и повишаване на нивата иа HDL- холестерола, в сравнение с плацебо, с малко, ио клинично незначително повишение нивата на LDL-холестерола,

В клинични проучвания с продължителност до две години, пиоглитазон намалява общите плазмени триглицериди и свободни мастни киселини и повишава нивата на HDL-холестерола, в сравнение с плацебо, метформин или гликлазид. Пиоглитазон не води до статистически значимо повишение на нивата на LDL-холестерола в сравнение с плацебо, докато редукция е наблюдавана при метформин и гликлазид, По време на 20-седмично проучване, наред с понижение на триглицеридите на гладно, пиоглитазон понижава пост-прандиалната хипертриглицеридемня чрез ефект както върху абсорбцията, така и върху синтеза на триглицеридите в черния дроб, Тези ефекти са били независими от ефектите на пиоглитазон върху гликемията и показват една статистически значима разлика спрямо глибенкламид,

В ПРОактив - проучване с краен резултат за сърдечносъдов ефект - 5 23 S пациенти със захарен диабет тип 2 и съществуващо от преди това сериозно макросъдово заболяване са рандомизирани на пиоглитазон или плацебо в допълнение на съществуваща антидиабетна и сърдечно-съдова терапия до 3,5 години. Популацията на проучването е на средна възраст 62 години; средната продължителност на диабета е 9,5 годики, Около 1/3 от пациентите са получавали инсулин в комбинация с метформин и/или сулфанилурейно производно. За да бъдат включени, пациееттите трябва да са претърпели едно от следните: инфаркт на миокарда, удар, перкутанна сърдечна интервенция или байпас на коронарна артерия, остър коронарен синдром, коронарна болест или обструктнвно заболяване на периферна артерия, Почти половината от проучваната популация са получили инфаркт на миокарда и приблизително 20% са претърпели удар. Почти половината рт проучваната популация са имали поне два критерия на сърдечно-съдова история. лица (95%) са получавали сърдечносъдови лекарствени продукти (бета блокери, Д- ангиотензнн [[ антагонисти, блокери па калциевите канали, нитрати, диуретици, фибрати).     

Въпреки че проучването не успява по отношение на първичната крайна точка, к от смъртност поради всякакви причини, нефатален инфаркт на миокарда, удар, о

синдром, голяма ампутация на крака, коронарна реваскуларизация и реваскуларизация на крака, резултатите показват, че няма дългосрочни сърдечно-съдови проблеми, свързани с употребата на пиоглитазон, В същото време обаче случаите на оток, повишаване на теглото н увреждане на сърцето са се увеличили. Не се наблюдава увеличаване на смъртността от сърдечна недостатъчност.

5,2 Фармакокннетични свойства

Абсорбция

След перорално приложение, пиоглитазон се абсорбира бързо, като пикови плазмени концентрации на непроменения пиоглитазон се постигат обикновено 2 часа след приложението. Пропорционално повишение на плазмената концентрация се наблюдава при дози от 2 до 60 mg. Равновесно състояние се постига след 4-7 дни приложение. Многократното приложение не води до акумулиране на веществото или неговите метаболити, Абсорбцията не се повлиява от приема на храна. Абсолютнатабионаличносте над 80%,

Разпределение

Определения обем на разпределение при хората е 0,25 l/kg.

Пиоглитазон и всички активни метаболнтн се свързват в голяма степен с плазмените протеини (> 99%),

Биотраиоформация

Пиоглитазон се подлага на значителен метаболизъм в черния дроб чрез хидроксилиране на алифатните метиленови групи. Той се извършва предимно чрез цитохром Р450 2С8 въпреки, че е възможно други изоформи да участват в по-малка степен. Три от шестте установени метаболита са активни (M-II, М-Ш и M-IV). Имайки предвид активността, концентрациите и свързването с протеините, пиоглитазон и метаболитьтМ-111 допринасят в еднаква степен за ефикасността. На тази основа, приносът на M-IV по отношение на ефикасността е около три пъти спрямо този на пиоглитазон, докато относителната ефикасност на М-ll е минимална.

in vitro проучванията не показват, че пиоглитазон инхибира някой от подтиповете на цитохром P45Q, Не е наблюдавана индукция на основните индуцибилни Р450 изоензими IA, 2С8/9 и ЗА4 при хората,

Проучвания върху взаимодействията показват, че пиоглитазон няма значителен ефект, както върху фармакокинетиката, така и върху фармакодннамикатана дигоксин, варфарин, фенпрокумон и метформин. Има съобщения, че едновременното приложение на пиоглитазон с гемфиброзил (инхибитор на цитохром Р450 2С8) или с рифампицин (индуктор на цитохром Р450 2С8) съответно повишава или понижава плазмената концентрация на пиоглитазон (вж. точка

4.5).

урината или изпражненията. Средният плазмен елиминационнен полуживот на непр' пиоглитазон при човек е 5 до 6 часа, а на неговите общи активни метаболити 16 до 2

След перорално приложение на радиоактивно белязан пиоглитазон при хора, основко количество от белязания продукт се открива в изпражненията (55%) и по-малко количество в урината (45%). При животни, само малко количество от непроменен пиоглитазон може да бъде открито в  

Стационарните фармакокннетнчнн показатели са подобни при пациентите на и над 65 годишна възраст и тези на по-младите индивиди.

Пациенти с бъбречно увреждане

При пациентите с бъбречно нарушение, плазмените концентрации на пиоглитазон и неговите метаболити са по-ниски в сравнение с тези, наблюдавани при индивиди с нормали а бъбречна функция, но пероралннятклирънс на основното вещество е подобен. По този начин, концентрацията на свободния (несвързан) пиоглитазон е непроменена,

5*3 Предклнннчнн даннн за безопасност

При токсикологични проучвания, явни повишения на плазмения обем с хемодилуция, анемия и обратима ексцентрична хипертрофия на сърцето са постоянни при многократно приложение при мишки, плъхове, кучета и маймуни. Освен това, са наблюдавани и повишено мастко натрупване и инфилтрация. Тези промени са наблюдавани при видовете с плазмени концентрации £ 4 пъти спрямо тези при клинично приложение, Ограничено развитие на плода е установено по време на проучвания с пиоглитазон при животни. Това може да бъде свързано с действието на пиоглитазон за намаляване на хиперинсулинемиятапри майката и повишаване на инсулиновата резистентност възникваща по време на бременността, като по този начин се намалява наличието на метаболитни субстрати за развитието на плода.

При достагьчно добре подбрана батерия or m vivo и in vitro проучвания върху генотоксичността, пиоглитазон не е показал генетоксичен потенциал. Повишена честота на хиперплазия (мъжки и женски пол) и тумори (мъжки пол) на епитела на пикочния мехур е наблюдавана при плъхове, на които е прилаган пиоглитазон до 2 години,

Образуването и наличието на камъни в пикочната система с последващо възпаление и хиперплазия се считат за физнологична основа на наблюдавания ту морогенен отговор при плъхове от мъжки пол, 24-месечно проучване на механизма върху плъхове от мъжки пол показва, че прилагането на пиоглитазон води до повишена честота на хиперпластични промени в пикочния мехур. Подкиселяване чрез храната значително намалява честотата, но не отменя появата на тумори. Наличието на микрокристали усилва хиперпластичния отговор, но не се счита като основи а причина за хиперпластични промени. Значимостта за човека на туморогенните находки, установени при мъжки плъхове, не може да бъде изключена.

Не е установен туморогенен отговор при мишки при двата пола. Хиперплазия на пикочния мехур не е наблюдавана при кучета и маймуни, лекувани с пиоглитазон до 12 месеца.

При модел върху животни на фамилка аденоматозна полипоза(РАР), лечението с два други тиазолндиндиони, повишава разпространението на тумора в дебелото черво, Значението на тази находка не е известно.

Оценка на риска за околната среда (ERA): не се очаква въздействие върху околната среда при клинична употреба на пиоглитазон. 

6, ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ 6,1     Списък на помощните вещества

Лактоза монохидрат Хидрексипропил целулоза Карамелоза калций Магнезиев стеарат

6.2 Несъвместимости Неприложимо

6.3 Срок на годност 2 години

6.4 Специални условия на съхранение

Да се съхранява в оригииална опаковка, за да се предпази от светлина и влага.

6.5 Данни за опаковката

Вид и съдържание на опаковката/алуминиев блистер Опаковки с 14, 28, 30, 50* 56, 84, 90, 98, 112 и 196 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

7.   ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

AdilnaSanovel Holding B.V.

Kruisdonk 66 NL 6222, Maastricht Нидерландия

8.   HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

9.   ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

 10.      ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Ев агенция ло лекарствата http://www.ema.europa.ea.

Web Statistics