Приятно пазаруване!
Филтри

Категории с падащо меню

Избрани продукти

ФРОНТИН 0.25МГ ТАБЛ. X 100

  • Производител: Egis AD
  • Код: 1635
Този продукт Ви носи 0 бонус точки
Продуктът не може да бъде поръчан онлайн
Изпрати на приятел Оценка и коментар Добави в желани Сравни

Фронтин 0.25мг *100 таблетки

Frontin 0.25 mg * 100 tablets

Alprazolam

Показания

Лечение на: Тревожност, смесени тревожно-депресивни състояния, тревожност, смесени тревожно-депресивни състояния или депресия, свързана с други функционални или органични заболявания.
Паническо разстройство.

Дозировка и начин на приложение

Показание Тревожност
Обичайна начална доза (при поява на неоюелани реакции дозата трябва да бъде намалена) 0,75 до 1,5 mg дневно, разделени в няколко приема
Обичаен диапазон на дозиране От 0,5 до 4 mg дневно, разделени в няколко приема

Показание   Панически разстройства
Обичайна начална доза  0,5 до 1,0 mg преди лягане или
0,5 mg три пъти дневно  
Обичаен диапазон на дозиране Дозата трябва да бъде съобразена с индивидуалния отговор на пациента, а увеличаването й трябва да става с не повече от 1 mg/ден на всеки 3 до 4 дни. Допълнителни дози могат да се добавят, докато се достигне схема от три или четирикратно дневно приложение.
Средната доза в едно голямо мултицентрово проучване беше 5,7± 2,27 mg, като отделни пациенти имаха нуоюда от максимум 10 mg/ден.

Популация  Гериатрични пациенти   
Обичайна начална доза   0,5 до 0.75 mg дневно, разделени в няколко приема
Обичаен диапазон на дозиране0,5 до 0,75 mg/ден, разделени в няколко приема; при необходимост и добра поносимост дозата може да бъде постепенно увеличена.


Оптималната доза трябва да бъде индивидуализирана в зависимост от тежестта на симптомите и индивидуалния отговор на пациента. Обичайната доза ще е подходяща за повечето пациенти. При пациенти, които имат нужда от по-високи дози, дозировката трябва да се увеличава предпазливо, за да се избегнат нежелани реакции. Най-общо, пациенти, които не са получавали преди това психотропни лекарства, ще имат нужда от малко по-ниски дози отколкото тези, лекувани преди това с малки транквилизатори, антидепресанти или хипнотици. Препоръчва се да се следва общото правило за употреба на най-ниската ефективна доза при пациенти в напреднала възраст или пациенти с влошено общо състояние, за да се предотврати развитието на атаксия или свръхседиране.

Продължителност на лечението: Лечението трябва да бъде възможно кратко. Препоръчва се състоянието на пациента да се оцени не по-късно от края на 4-та седмица от терапията, за да се установи нуждата от продължително лечение, особено при липса на симптоми. Общата продължителност на лечение не трябва да надвишава 8-12 седмици, включително процеса на намаляване на дозата.
Прекратяване на лечението: За прекратяване на лечението с алпразолам дозировката трябва да бъде намалена постепенно в съответствие с добрата медицинска практика. Препоръчва се дневната дозировка на алпразолам да бъде намалявана с не повече от 0.5 mg на всеки 3 дена. При някои пациенти може да е необходимо дори още по-бавно намаляване на дозировката.
Употреба в педиатрията: Безопасността и ефективността не са установени. 

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество, други бензодиазепини или към някое от помощните вещества в състава на продукта
Миастения гравис
Тежка дихателна недостатъчност
Апнеа по време на сън
Тежка чернодробна недостатъчност Безопасността и ефикасността на продукта не са били проучвани при пациенти под 18 годишна възраст. Бензодиазепините са противопоказани при деца под 6 годишна възраст.

Специални предупреждения за употреба

Употребата на бензодиазепини може да доведе до развитие на физическа и психическа зависимост към тези продукти. Рискът от зависимост се увеличава с увеличаване на дозата и продължителността на лечение; той е по-голям при пациенти и анамнеза за алкохолна и лекарствена зависимост.
След като веднъж се е развила физическа зависимост, бързото намаляване или рязкото спиране на лечението с бензодиазепини, включително и алпразолам, ще бъде съпроводено от синдром на отнемане. Симптомите могат да бъдат лека дисфория, безсъние, главоболие, мускулна болка, тревожност, напрежение, безпокойство, объркване и раздразнителност. В тежки случаи могат да възникнат следните симптоми: абдоминални и мускулни крампи, повръщане, потене, тремор, конвулсии, дереализация, деперсонализация, хиперакузис, скованост и изтръпване на крайниците, свръхчувствителност към светлина, шум и физически контакт, халюцинации или епилептични припадъци. В допълнение, при бързо намаляване на дозата или рязко спиране на лечението с алпразолам са наблюдавани припадъци.
Rebound феномен - преходен синдром, при който симтфмити довели до употребата на бензодиазепин могат да се появят усилени след прекъсване на употребата им.
Този феномен може да бъде придружен от други реакции, влючващи промени в настроението, тревожност или нарушения на съня и безпокойство. Тъй като риска от синдром на отнемане/rebound феномен е по-голям след рязко спиране на лечението, се препоръчвва постепенно намаляване на дозата с не повече от 0,5 mg на всеки три дни. Някои пациенти може да изискват дори по-бавно намаляване на дозата.
Необходимо е повишено внимание при лечение на пациенти с нарушена бъбречна или чернодробна функция.
При употребата на бензодиазепини, включително и алпразолам, може да настъпи привикване и психическа/физическа зависимост. Както и при другите бензодиазепини, рискът от зависимост нараства при по-високи дози и продължителна употреба, и се увеличава допълнително при пациенти с анамнеза за злоупотреба с алкохол или лекарства.
При прекратяване на лечението с алпразолам дозировката трябва да бъде намалявана постепенно в съответствие с изискванията на добрата медицинска практика. Препоръчва се дневната доза на алпразолам да бъде намалявана с не повече от 0.5 mg на всеки три дена. При някои пациенти може да е необходимо дори още по-бавно намаляване на дозата.
При първични и вторични депресивни разстройства могат да се наблюдават и панически разстройства, а сред нелекувани пациенти се съобщава за нарастване на случаите на самоубийство. Следователно, при лечение с по-високи дози КСАНАКС на пациенти с панически разстройства трябва да се прилагат същите предпазни мерки, както при приложение на което и да е психотропно лекарство при лечението на пациенти с депресия или такива, при които има основания да се очакват прикрити суицидни мисли или планове.
Приложението при тежко депресивни или суицидни пациенти трябва да става при осигурени подходящи предпазни мерки и при подходящ размер на предписанието.
Употребата на алпразолам не е установена при някои видове депресия.
Пациентите трябва да бъдат предупреждавани за употребата на алпразолам по време на управление на МПС или ангажиране в други опасни дейности, докато не се установи, че те не стават сънливи или замаяни при прием на лекарството.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират със своя лекуващ лекар преди да увеличат дозата или да прекратят внезапно приема на лекарството.
Алпразолам се отпуска по специално лекарско предписание.
Лекарствени продукти, съдържащи лактоза
Тъй като лекарствената форма съдържа помощното вещество лактоза, пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Лекарствени и други взаимодействия

Бензодиазепините имат адитивен потискащи ефекти върху ЦНС при едновременно приложение с алкохол или други лекарства, потискащи ЦНС.
Едновременното приложение на алпразолам със следните лекарствени продукти може да доведе до взаимно усилване на подтискащите ефекти върху ЦНС:
седативи, сънотворни;
опиоидни аналгетици;
невролептици;
антиепилептични лекарства;
анксиолитици;
антихистаминови лекарства;
антидепресанти, литий.
При едновременно приложение на алпразолам и лекарства, повлияващи неговия метаболизъм, могат да настъпят фармакокинетични взаимодействия. Вещества, които инхибират определени чернодробни ензими (по-специално цитохром Р450-3А4), могат да повишат концентрацията на алпразолам и да засилят неговото действие. Данни от клинични проучвания с алпразолам, in vitro проучвания с алпразолам и клинични проучвания с вещества, които се метаболизират подобно на алпразолам, дават доказателства за различни степени на взаимодействие и възможно взаимодействие на алпразолам с редица лекарства. Въз основа на степента на взаимодействие и вида на наличните данни се дават следните препоръки:
Едновременното приложение на алпразолам и итраконазол - или други азолови антимикотични средства - не се препоръчва.
Препоръчва се повишено внимание и евентуално намаление на дозата при едновременно приложение на алпразолам и нефазодон, флувоксамин и cimetidine.
Серумните нива на дезипрамин и имипрамин се понижават при едновременно приложение с алпразолам с приблизително една трета. По време на лечение с флувоксамин, се наблюдава приблизително 100% увеличение на серумното ниво на алпразолам. Съответно дозата трябва да се намали.
Препоръчва се повишено внимание при едновременно приложение на алпразолам и флуоксетин, пропоксифен, перорални контрацептиви, дилтиазем, или макролидни антибиотици като еритромицин итролеандомицин.
Взаимодействията между инхибитори на НГУ-протеазата (напр., ритонавир) и алпразолам са сложни и време-зависими. Ниски дози ритонавир водят до голямо нарушение на клирънса на алпразолам, удължаване на неговото време на полуелиминиране и засилени клинични ефекти. При продължителната експозиция на ритонавир, обаче, индукцията на CYP3A противодейства на тази инхибиция. Това взаимодействие налага съобразяване на дозата или спиране на алпразолам.

Приложение по време на бременност и кърмене

Данните относно тератогенността и ефектите върху послеродовото развитие и поведение след лечение с бензодиазепини са противоречиви. Има данни от някои ранни проучвания с други представители на бензодиазепиновия клас, че експозицията in utero може да бъде свързана с малформации. По-късни проучвания с бензодиазепиновия клас не дадоха ясни доказателства за някакъв вид дефекти. При новородени, изложени на бензодиазепини в края на третия триместър на бременността или по време на раждането, се съобщава за поява на синдрома "floppy infant" или на неонатални симптоми на отнемане. При употреба на алпразолам по време на бременност или ако пациентката забременее, докато приема алпразолам, тя трябва да бъде запозната с потенциалния риск за плода.
Нивата на бензодиазепините, включително алпразолам, в майчиното мляко са ниски. Въпреки това по време на употреба на бензодиазепини не следва да се кърми.

Влияние върху способността за шофиране и работа с машини

Както и при други вещества, действащи върху централната нервна система, пациентите на лечение с Алпразолам трябва да бъдат предупреждавани да не управляват МПС или да работят с машини, докато не се установи, че не страдат от виене на свят или сънливост. По същата причина тези пациенти трябва да бъдат предупредени да не употребяват алкохол_илхекарствени  продукти, потискащи ЦНС, по време на лечение с Алпразолам.

Нежелани лекарствени реакции

Нежелани реакции, ако такива настъпят, по принцип се наблюдават в началото на лечението и обикновено изчезват при продължителна употреба или при намаляване на дозата.
Всички нежелани реакции са изброени по клас и честота (много чести (>1/10), чести (>1/100, <1/10), нечести (> 1/1 000, <1/100) и редки (<1/1 000).
Нарушения на кръвта и лимфната система Редки: агранулоцитоза
Нарушения на нервната система  Чести: седиране/сънливост и замаяност/световъртеж.
Нечести: главоболие, депресия, безсъние, нервност/тревожност, тремор, паметови смущения/амнезия, атаксия/нарушена координация, вегетативни прояви, дистония, раздразнителност, уморяемост, неясна реч
Нарушения на очите Нечести: замъглено виждане Редки: повишено вътреочно налягане
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения Редки: алергични реакции, анафилаксия
Стомашно-чревни нарушения
Нечести: разнообразни стомашно-чревни оплаквания  Редки: анорексия
Нарушения на кожата и подкожната тъкан Нечести: дерматит
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан Нечести: скелетно-мускулна слабост
Нарушения на ендокринната система Нечести: хиперпролактинемия
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Нечести: промяна в телесното тегло
Хепато-билиарни нарушения
Нечести: патологични показатели за чернодробната функция Редки: холестаза, жълтеница
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Нечести: сексуална дисфункция/промени в либидото, менструални и овулационни нарушения, инконтиненция, ретенция на урината, гинекомастия
Психични нарушения
Редки: затруднена способност за концентрация, обърканост, халюцинации, възбуда и неблагоприятни поведенчески ефекти като например раздразнителност, ажитация, гняв и агресивно или враждебно поведение, признаци на параноя, деперсонализация.
При много от спонтанно съобщаваните случаи за неблагоприятни поведенчески промени когато пациентите са получавали едновременно и други лекарства, действащи  психотропно и са имали съпътстващи психиатрични разстройства.  В тези случаи лечението трябва да бъде спряно.
Пациенти с гранично личностно разтройство, предшестваща анамнеза за насилствено или агресивно поведение или злоупотреба с алкохол или други вещества може да са с повишен риск от такива инциденти. При пациенти с посттравматично стресово разстройство се съобщава за случаи на раздразнителност, враждебност и натрапчиви мисли по време на спирането на алпразолам.
Употребата на бензодиазепини може да доведе до развитие на физическа и психическа зависимост, синдром на отнемане/rebound феномен.

Предозиране.

Симптомите на предозиране с алпразолам са продължения на неговото фармакологично действие и включват сънливост, неясна реч, нарушена двигателна координация, кома и потискане на дишането. Сериозните последствия са редки, освен когато едновременно са погълнати други лекарства и/или етанол. Лечението на предозирането се състои главно от поддържане на дихателната и сърдечносъдова функция. Ефектът от диализата не е установен. Като допълнение към поддържането на дихателна и сърдечносъдова функция, свързана с предозирането може да се използва flumazenil, който е специфичен бензодиазепинов антагонист.
В случай на тежка интоксикация с кома или дихателна недостатъчност, интравенозното приложение на flumazenil може да се използва като антидот.
Употребата на flumazenil като антидот е противопоказана в следните ситуации: Употреба на трициклични антидепресанти,  Едновременна употреба с лекарства, които предизвикват гърчови пристъпи,  Отклонения в ЕКГ като удължен QRS интервал или QT интервал (предполагащ едновременна употреба с трициклични антидепресанти).

Споделете мнението си за ФРОНТИН 0.25МГ ТАБЛ. X 100

Web Statistics