Приятно пазаруване!
Филтри

Категории с падащо меню

Избрани продукти

ПЕНИЦИЛИН Г ФЛ 1000000IU Х 10

Стрептококови инфекции - сепсис, пери­тонит, скарлатина, ревматизъм, ендокардит, еризипел. Остеомиелит. Карбункули, фурункули. Менингококов менингит. Сифилис , гонококови инфекции, уроинфекции, пнев­монии. Lyme-борелиоза. Тетанус, антракс, дифтерия, актиномикоза. Профилактично предоперативно при газова гангрена. При endocarditis lenta, причинен от Str. viridans, се комбинира с аминозиди. Същата комбинация е ефек­тивна и при инфекции, причинени от Str. faecalis. В сто­матологичната практика бензилпеницилинът е ефективен при сериозни кариозни лезии (причинени от Str. viridans et mutans), големи лицевочелюстни увреждания, за профилактика на бактериален ендокардит при зъбна екстракция.

Този продукт Ви носи 0 бонус точки
Продуктът не може да бъде поръчан онлайн
Изпрати на приятел Оценка и коментар Добави в желани Сравни

 

ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Penicillin G (Actavis AD - Разград) - сухи флакони 1 000 000 Ul

ГЕНЕРИЧНО НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

BENZYLPENICILLIN

Други лекарствени средства с: BENZYLPENICILLIN

Penicillin G (Actavis AD - Разград) - сухи флакони по 500 000 Ul
Penicillin G (Actavis AD - Разград) - сухи флакони по 2 000 000 Ul

Penicillin G (Actavis AD - Разград) - сухи флакони 1 000 000 Ul
Penicillin G Sodium - Biochemie (Biochemie GmbH) - сухи флакони 1 000 000 Ul

Лекарствени форми

Powder for injection Прах за инжектиране

Качествен и количествен състав

В 1 млн. единици има 600 mg бензилпеницилин и 38,6 mg натрий, респ. 65,6 mg калий.

2. КЛИНИЧНИ ДАННИ

2.1. Показания

Стрептококови инфекции - сепсис, пери­тонит, скарлатина, ревматизъм, ендокардит, еризипел. Остеомиелит. Карбункули, фурункули. Менингококов менингит. Сифилис , гонококови инфекции, уроинфекции, пнев­монии. Lyme-борелиоза. Тетанус, антракс, дифтерия, актиномикоза. Профилактично предоперативно при газова гангрена. При endocarditis lenta, причинен от Str. viridans, се комбинира с аминозиди. Същата комбинация е ефек­тивна и при инфекции, причинени от Str. faecalis. В сто­матологичната практика бензилпеницилинът е ефективен при сериозни кариозни лезии (причинени от Str. viridans et mutans), големи лицевочелюстни увреждания, за профилактика на бактериален ендокардит при зъбна екстракция.

2.2. Дозировка и начин на приложение

Инжектира се мускулно през интерва­ли от 4, 6 или 8 h. ДД за възрастни варира от 2 000 000 до 24 000 000 UI. Разтворите бензилпеницилин за мускул­но инжектиране трябва да имат концентрация от 50 000 до 200 000 UI/ml. Те се приготвят ех tempore със стери­лен физиологичен разтвор или двойно дестилирана вода. При сепсис и менингит у възрастни натриевата сол на бензилпеницилин може да се въведе венозно капково, разредена с физиологичен разтвор, в ДД 20 000 000 UI и повече. Скоростта на инфузията е 30-40 к/min. На деца бензилпеницилин се инжектира мускулно или негова­та натриева сол се въвежда венозно капково в следните ДД: новородени до 7-ия ден от раждането с т.м. под 2 kg - по 50 000 UI/kg, разделени в две апликации през 12 h; новородени до 7-ия ден с т.м. над 2 kg - по 50 000 UI/kg, разделени в три апликации през 8 h; новородени от 8 до 30 дни с т.м. под 2 kg - по 75 000 UI/kg, разделени в три апликации през 8 h; новородени от 8 до 30 дни с т.м. над 2 kg - по 100 000 UI/kg, разделени в четири апликации през 8 h.  При бебета и деца ДД най-често варира от 100 000 до 250 000/kg, разделена в 6 апликации през 4 h, но при много тежки животозастрашаващи инфекции ДД достига 400 000 UI/kg, разделена в 6 апликации през 4 h. МДД е 24 млн. UI. При вроден сифилис у новородени на­триевата сол на бензилпеницилина се въвежда венозно капково в продължение на 10 до 14 дни в ДД 50 000 UI/ kg, разделени на 2 или 3 апликации съответно пре 12 или 8 h. При бактериални инфекции на главния или гръбнач­ния мозък, а също след операции на ЦНС изключително рядко е възможно натриевата солна бензилпеницилина да бъде въведена ендолумбално. Разтворът за ендолумбално въвеждане се приготвя ех tempore с физиологичен разтвор или двойно дестилирана вода в концентрация 1000 UI/ml. ДД бензилпеницилин ендолумбално за въз­растни е от 5000 до 10 000 UI, а за деца - от 2000 до 5000 UI. Ендолумбално натриевата сол на бензилпеницилина се въвежда един път през 48-72 h, но съществува риск от развитие на гърчове и дори възходящи парализи, свърза­ни с локална токсичност на препарата.

2.3. Противопоказания

Свръхчувствителност към бета-лактами, серумна болест и други алергози.  Резис­тентност на микроорганизмите.

2.4. Специални предупреждения за употреба

Лечение на евентуално развил се анафилактичен шок: Лечението на анафилактичен шок, вкл. и този, предизвикан от пеницилини, обикновено започва с по­дкожно инжектиране на 0,5 до 1 mg адреналин. Ако в първите 10 до 15 min не се наблюдава лечебен ефект, повторно се инжектира 0,5 mg адреналин мускулно или много бавно венозно (разреден с 10 ml физиологичен разтвор или 5% глюкоза) при предварително осигурен венозен достъп! При липса на ефект от венозното въвеж­дане на адреналин лечението продължава с подкожното му инжектиране през 15 min в доза 0,3-0,5 mg до изли­зане на пациента от шоковото състояние, като се контро­лират пулсът, артериалното налягане и дишането. Ин­жектира се още бавно венозно или капково, разреден с 5% глюкоза, 500 mg хидрокортизон или в съответната доза метилпреднизолон, респ. бетаметазон. При данни за бронхоспазъм се прилагат аминофилин и  адреномимeтици (Salbutamol и др.). Резистентност:   Някои микроорганизми (напр. ентерококи) притежават естествена резистентност към пени­цилините и други бета-лактами. За терапевтичната практика значение има развитието на придобитата резистентност, свързана с продукция на бета-лактамаза (пеницилиназа и др.), които разрушават хидролитично бета-лактамния пръс­тен. Най-често придобитата резистентност на микроор­ганизмите (St. aureus, St. epidermidis, Е. coli, гонококи и др.) се дължи на продуцирането на пеницилиназа. Срав­нително малко микроорганизми (актиномицети, нишко­видни гъби, някои дрожди) инактивират пеницилините чрез ензима пенициламидаза.

2.5. Лекарствени и други взаимодействия

В клиниката е наблюдаван антаго­низъм между бензилпеницилин (респ. други пеницили­ни) и хлорамфеникол при пневмококов менингит и ин­фекции, причинени от стрептококи от група А, както и между пеницилини и еритромицин при същата кокова инфекция.

2.6. Приложение по време на бременност и кърмене

Рискова категория за бременност: В.

2.7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини

Няма докладвани специфични ефекти.

2.8. Нежелани лекарствени реакции

Алергични прояви, вкл. анафилактичен шок. Пробите за свръхчувствителност са за­дължителни ! Хемолитична анемия; хиперкалиемия (при инжектиране на големи дози калиева сол на препарата). Остри шокови реакции (ендотоксинов шок, реакция на Jarisch-Herxheimer) при лечение на луес и коклюш - особено при стартиране на терапията с високи дози.

2.9. Предозиране.

Препарата е с много ниска органна токсичност. Възможни са прояви от страна на ЦНС при високи дози. Тези прояви се засилват особено ако ХЕБ е увредена.

Споделете мнението си за ПЕНИЦИЛИН Г ФЛ 1000000IU Х 10

Web Statistics