КОРДАКЕР ТАБЛ.10МГ.X 30

CORDACARE tabl10mg

КОРДАКЕР табл 10мг

СЪСТАВ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Кордакер е инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим /АСЕ/. Принадлежи към групата на антихипертензивни лекарства. Може да се назначава самостоятелно или да се използва в комплексна терапия с други лекарства.

Лизиноприл е лекарствен продукт, намаляващ кръвното налягане и дава добри ефекти при пациенти със сърдечна недостатъчност, главно чрез потискане на системата на ренин-ангиотензин-алдостерона.

Всяка таблекта съдържа съответно 10 или 20 мг лизоноприл.

Кордакер е показан за лечение на есенциална и бъбречна хипертония - самостоятелно като начална терапия или съвместно с други класове антихипертензивни средства.

Този лекарствен продукт се употребява също така за овладяване на всички степени на сърдечна недостатъчност- като допълнителна терапия при пациенти, които не отговарят адекватно на стандартно лечение с диуретици и дигиталисови лекарствени продукти, както и при остър инфаркт на миокарда при пациенти със стабилна хемодинамика в първите 24 часа на инфаркта - за предотвратяване на нарушения във функциите на лявата камера.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

* ако сте алергични към лизоноприл или към други инхибитори на конвертиращия ензим, както и към някое от помощните вещества на лекарствения продукт.

* ако имате или сте имали диагноза ангиоедем /оток на лицето, езика/, свързан с предхождащо лечение с инхибитор на конвертиращия ензим.

Важно е да уведомите вашия лекар, ако имате или сте имали някой от гореизброените проблеми.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

В случай, че имате бъбречно-съдово заболяване и стеснение на аортната клапа, при което има пречка в изтласкването на кръвта от лявата камера.

Като последствие от потискането на системата ренин-ангиотензин-алдостерон при определени индивиди, особено такива с увредена бъбречна функция, може да се очакват промени в бъбречната функция. Особено внимание е необходимо през първите 2-5 седмици от лечението като при необходимост вашият лекар може да реши да намали дозата или да прекъсне лечението с лизиноприл.

Необходимо е внимание при едновременното приложение на лизиноприл и диуретици заради допълнителния намаляващ кръвното налягане ефект. Подобни съображения има и при пациенти с остър миокарден инфаркт, при които значителният спад на кръвното налягане може да доведе до инфаркт или мозъчно-съдов инцидент.

При пациенти с история за наследствен или идиопатичен ангиоедем терапията с лизиноприл или други инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим трябва да се избягва заради повишения риск от поява на ангиоедем.

Специално внимание е необходимо при започването на терапия с лизиноприл при пациенти, получаващи диуретици, пациенти с ограничен прием на соли, при пациенти  на диализа, дехидратирани или с конгестивна сърдечна недостатъчност, тъй като може да се появи хипотония с максимално понижение на кръвното налягане 6 до 8 часа след приема на дозата.

Пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност са най-податливи на бъбречно увреждане и при тях лечението с инхибитори на конвертиращия ензим може да доведе до олигурия и/или прогресивна азотемия и в редки случаи до остра бъбречна недостатъчност.

При пациенти с едностранна или двустранна стеноза на бъбречната артерия може да се наблюдава увеличение на кръвната урея  и серумния креатинин, което обикновено е обратимо след прекъсване на приема на лизиноприл. При такива пациенти през първите седмици от лечението бъбречната функция трябва да се контролира.

Специално внимание е необходимо при пациенти с периферни съдови заболявания или генерализирана артериосклероза, приемащи лизинприл, заради възможното наличие на безсимптомна бъбречна болест.

При пациенти с остър миокарден инфаркт, лечение с лизиноприл не трябва да се предприема при данни за бъбречна дисфункция, определена от серумен креатинин над 177 μol/l и/или протеинурия над 500 мг/24 часа, а при пациенти с ниско кръвно налягане под 100 mmHg не трябва да се започва лечение с лизиноприл.

Пациенти, на които им предстои хирургична операция под обща упойка трябва да уведомят лекуващия лекар, че приемат лизиноприл.

По време на лечение с АСЕ инхибитори е възможно да се развие упорита непродуктивна кашлица. Тази кашлица е обратима след спиране на терапията.

При пациенти, приемащи АСЕ инхибитори по време на пречистване на кръвта от липопротеини с ниска плътност при пациенти с висок холестерол, по време на специфична десенсибилизация срещу отрови на насекоми и пациенти на хемодиализа с високопропускливи мембрани, е възможно развитие на животозастрашаващи анафилактоидни реакции.

При пациенти с бъбречно увреждане вследствие заболяване на съединителната тъкан е необходимо периодично следене на кръвната картина и особено на левкоцитите.

Бременност

Ако сте бременна или кърмите, уведомете лекуващия лекар преди да започнете лечението с лизиноприл. Бременността е относително противопоказание за употребата на лизиноприл, тъй като е установено, че инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим могат да причинят увреждане на плода. Ако забременеете по време на лечението уведомете незабавно лекуващия лекар, тъй като приемането на лизиноприл в този случай трябва да се преустанови.

Кърмене

Съществува възможност лекарствения продукт да се излъчва в млякото поради което приложението на лизиноприл по време на кърмене не се препоръчва.

НАЧИН НА УПОТРЕБА

Таблетките могат да се приемат преди, по време или след хранене.

Дозата е индивидуална и може да се променя в зависимост от състоянието на пациента.

ХИПЕРТОНИЯ

При пациенти с лека есенциална хипертония препоръчваната начална доза е 10 мг веднъж дневно. Дозата трябва да се съобрази с отговора по отношение на стойностите на кръвното налягане. Обичайната доза е 20  до 40  мг дневно в еднократен прием. Дневната доза се увеличава в едноседмична интервали до достигане на 80 мг. Ако кръвното налягане не се нормализира за 1-3  месеца, лекуващият лекар може да добави към лечението ви и диуретик в ниски дози, калциев антагонист или бета-блокер.12,5 мг хидрохлоритиазид веднъж дневно е най-благоприятната комбинация. При пациенти с бъбречна хипертония, по-специално тези с двустранно стесняване на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек, които реагират много рязко на първата доза АСЕ инхимитори, първоначалната доза на Кордакер трябва да е по-ниска. В такива случаи препоръчваната доза е 2,5 мг. Дозата се определя от лекаря и обичайната поддържаща доза е 20 мг веднъж дневно.

СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ                                                                                  

  При пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчностначалната доза трябва да е по-ниска.  Препоръчителната начална доза е 2,5 до 5 мг веднъж дневно. Дозата се увеличава постепенно при всички пациенти за около 2 до 4 седмици до достигане на обичайната ефективна доза, която варира между от 5 до 20 мг веднъж дневно.

ОСТЪР ИНФАРКТ НА МИОКАРДА

При пациенти със стабилна хемодинамика в пълните 24 часа от острия инфаркт Кордакер се прилага, както следва:

* При пациенти със систолично налягане над 120 mmHg първоначалната доза лизиноприл е 5 мг в първите 24 часа след появата на симптомите, последвана от следваща доза от 5 мг в следващите 24 часа, след това 10 мг след още 24 часа и се продължава с 10 мг веднъж дневно в продължание на шест седмици.

* При пациенти с ниско систолично налягане се прилага по-ниската дневна доза от 2,5 мг лизиноприл през първите два дни след инфаркта, последвана от 5 мг дневно в продължение на 6 седмици. Ако се стигне до хипотония дневната поддържаща доза от 5 мг се редуцира до 2,5 мг. Ако хипотонията се задържа терапията с лизинопприл трябва да отпадне.

При пациенти с остър инфаркт на миокарда терапията с лизиноприл продължава 6 седмици.

Дозиране при бъбречни увреждания

При пациенти с увредена бъбречна функция дозирането се съобразява с креатининовия клирънс. При пациенти с креатининов клирънс 10-30 ml/min първоначалната доза е 5 мг веднъж дневно, а при пациенти с креатининов клирънс <10 ml/min препоръчваната първоначална доза е 2,5 мг. Дозата може да се повишава до нормализиране на кръвното налягане, максимално до 40 мг на ден.

При остър миокарден инфаркт лечението с Кордакер трябва да се дозира внимателно при пациенти със съпътстващи нарушени бъбречни функции.

ДОЗИРАНЕ ПРИ ЕДНОВРЕМЕННО ЛЕЧЕНИЕ С ДИЕРЕТИК

Когато се налага едновременно лечение с Кордакер и диуретик, диуретикът трябва да се спре 2-3 дни преди започване на лечение с Кордакер. При пациенти с хипертония, когато диуретикът не може да бъде спрян, лечението с Кордакер трябва да започне с доза от 5 мг, след което се коригира от лекуващия лекар в зависимост от стойностте на кръвното налягане. Ако е наложително, по  преценка на лекуващия лекар лечението с диуретика може да се поднови.

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ:

При лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим могат да се  появят различни алергични реакции в това число и ангиоедем - оток на лицето, устните ,езика, в тежките случаи обхващане и горните дихателни  пътища. При поява на такъв оток приемът на лизиноприл трябва да се спре и веднага да се уведоми лекуващия лекар.

Лизиноприл се приема добре. Лечението с лизиноприл рядко води до нежелани реакции, които изискват прекъсване на терапията при пациенти с високо кръвно налягане, а малко по-често се явяват като причина за прекъсване на терапията  при пациенти с остър инфаркт на миокарда или конгестивна сърдечна недостатъчност.

Много честите нежелани реакции са изразена хипотония, влошаване на бъбречната функция, ангиоедем, кожни обриви, уртикария, сърбеж, суха кашлица и други симптоми от страна на горните дихателни пътища като ринити, синузити и зачервено гърло, а от страна на стомашно-чревния тракт се наблюдават сухота в устата, гадене, повръщане, коремни болки, диспепсия, безапетитие, диария и запек. При пациентите, приемащи  лизиноприл, могат да се появят: ангина, васкулит, болки в гръдната  област, ортостатични ефекти, сърцебиене, периферни отоци, тахикардия, предсърдно мъждене, преждевременни камерни съкращения и брадикардия.  Мозъчно-съдови инциденти, белодробна емболия и инфаркт, преходни исфемични атаки, нощна диспнея се явяват много рядко.

Към нечестите нежелани лекарствени реакции спадат влошаване на бъбречната функция, включително повишаване на плазмените нива на урея и креатинин, което е обратимо след прекъсване на приема на лизиноприл. Съобщава се и за протеинурия, която при някои пациенти е прогресирала до нефротичен синдром. Може да се появи хиперкалиемия особено при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност и/или захарен диабет.

Рядко съобщавани нежелани лекарствени реакции са промени в чернодробните функционални тестове, изразяващи се в повишени стойности на чернодробните ензими и алкалната фонфатаза, холестатична жълтеница, хератит, панкреатит.

Рядко се съобщава и за промени в кръвната картина, включващи тромбоцитопения, неутропения и хемолитична анемия.

Рядко приемът на инхибитори на ангиотнзин - конвертиращия ензим може да  причини чернодробно увреждане. При поява на пожълтяване на кожата и/или склерите пациентът трябва да уведоми лекуващия лекар.

Други нежелани реакции: главоболие, замайване, уморяемост, безсъние, промяна във вкусовите усещания, парестезии, болки в мускулите и ставите, артрит, бронхоспазъм, умствено объркване, промени в настроението, астения, импотентност и алопеция.