ДИГОКСИН ТАБЛ 0.25МГ Х 50 РИХТ.

Състав: Таблетките Дигоксин на Гедеон Рихтер съдържат 0.25mg от активното вещество дигоксин.

Показания: Застойна сърдечна недостатъчност: Основното терапевтично приложение на дигоксин е при лечение на нискодебитна застойна сърдечна недостатъчност с предсърдно мъждене. Повишеният сърдечен дебит в резултат от инотропното действие на дигоксин подобрява нарушенията, характерни за сърдечната недостатъчност (венозен застой, отоци, диспнея, ортопнея и кардиална астма). Дигоксин е по-ефективен при нискодебитна сърдечна недостатъчност (намалена помпена функция), отколкото при високодебитна сърдечна недостатъчност в следствие на артериовенозна фистула, анемия, инфекция или хипертиреоидизъм. Приложението на дигоксин при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност и синусов ритъм или при синусова тахикардия без застойна сърдечна недостатъчност остава спорно.

Предсърдно мъждене: Дигоксин намалява честотата на камерните съкращения и по този начин подобрява хемодинамиката. В тези случаи лечението обикновено е продължително.

Предсърдно трептене: Дигоксин забавя сърдечната честота и е възможно да се появи нормален синусов ритъм. Често предсърдното трептене преминава в предсърдно мъждене с контролирана честота на камерните съкращения.

Пароксизмална надкамерна тахикардия: Дигоксин може да възстанови синусовия ритъм чрез забавяне на провеждането в AV-възела. Дигоксин може да бъде прилаган при пациенти за лечение на пароксизмална надкамерна тахикардия, ако диагнозата е безспорна, не като средство на първи избор, тъй като дигоксин е опасен при пациенти с камерна тахикардия.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

Дигоксин не трябва да се приема, ако имате свръхчувствителност към активното вещество на лекарството, както и при някои заболявания на сърцето като хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, синдром на Wolf-Parkinson-White, хроничен перикардит или някои ритъмни нарушения.

НАЧИН НА УПОТРЕБА

Дозировката и продължителността на лечението с дигоксин се определя от Вашия лекар. Пациенти с нарушена бъбречна функция трябва да приемат лекарството в намалени дози според указанията на лекаря. На болни в старческа възраст особено с малко телесно тегло, обикновено се предписват по-малки дози. Консумацията на храна може да забави абсорбцията (усвояването) на лекарството, но не повлиява нейната степен. Консумирането на голямо количество диетични храни, съдържащи фибри (напр. хранителни трици), може да влоши абсорбцията на дигоксина. По време на лечението с дигоксин е необходим постоянен лекарски контрол.

Специални предупреждения

Уведомете Вашия лекар за налична бременност или в случай, че кърмите. Също така информирайте лекаря за каквито и да било други заболявания, както и ако имате свръхчувствителност към някое лекарство. При прием на други медикаменти като противовъзпалителни средства, диуретици, антиациди или дори таблетки с калций са възможни лекарстени взаимодействия. Затова е много важно да уведомите Вашия лекар за употребата на други лекарства да спазвате съответните указания на лекаря.

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

По време на лечението с дигоксин е възможно да се появят: брадикардия, или забавяне на сърдечния ритъм (пулс под 60 удара в минута), неправилен пулс, загуба на апетит, гадене, повръщане, диария, коремни болки, обилно слюноотделяне, изпотяване, зрителни смущения (неясно виждане или жълти проблясъци), главоболие, лицева болка, слабост, замаяност, психични смущения. Много рядко могат да се появят кожни обриви. В единични случаи при мъже е възможно леко уголемяване на гръдните жлези. При поява на тези или каквито и да било други нежелани реакции незабавно се консултирайте с Вашия лекар.